Религиозната идентичност е съществен елемент, който не бива да се пренебрегва особено в светлината на събитията след 11.09.2001. Смятам, че Западът подцени трудностите, свързани с имиграцията. За пълната интеграция на един имигрант в обществото не е достатъчна само икономическата или политическа информация за него. Разбира се, в рамките на бъдещо ограничаване на имиграцията, ще бъде грешка да се отнасяме по един и същи начин към всички, изповядващи исляма. Трябва да отделим умерените измежду тях, онези, които действително искат да се интегрират.

Най-много ме безспокои това, че тази война ще продължи 3-4 години, но няма да доведе до никакъв резултат, освен изкуственото раздуване фигурата на Бин Ладен и превръщането му (ако оцелее) в глава на обединения ислямски свят, а ако загине – в мъченик. Повтарям, ислямският свят не е еднороден. Затова нека се опитваме да не подклаждаме със собствените си ръци свещена религиозна война. Опасността е навсякъде. Тероризмът е вече глобален и използва най-съвременни средства за унищожение. Ориентацията към биотероризма, както и характеристиките на вече извършените терористични акции, говорят сами за себе си, и връщане назад вече няма.

Не мисля, че те бъркат. Но за мен лично, много по-голямо значение от свалянето на талибаните, има установяването и пресичането на каналите, чрез които се финансира терора, или пък решаването на израелско-палестинския конфликт, превърнал Близкия изток в най-горещата точка на планетата. Няма никакъв смисъл от нов макартизъм, или “лов на вещици”, в който мястото на комунистите ще заемат мюсюлманите.

Това е болезнен въпрос. Какво е Западът? Метаполитическо, стратегическо и военно понятие, имащо своето оправдание в годините на студената война между два гигантски блока, заплашващи всички ни. Но какво представлява Западът днес? Самостоятелно политическо образувание или американска колония? Защо вместо за Запада, не говорим за Европа, за нейното значение, за нейните цели, нейното положение и нейната политика? Всичко опира до това, че Европа не съществува. Тя е блъф.

Истината е, че това е Европа на търгашите, банкерите и бюрократите, на Световната търговска организация, Международния валутен фонд и Европейската банка, без реално демократично управление и законност. Това все още не е Европа като политическо изражение на суверенитета на населяващите я нации. И докато не се появи такава Европа, няма смисъл да съжаляваме, че не се вслушват в мнението и, или че САЩ се държат така, сякаш тя въобще не съществува.

Да не се огъват пред американците в сферите на военната и външната политика. Да се обединят и изградят обща стратегия за бъдещето, опирайки се на общите ни ценности, а не на егоистичните си интереси. Защото е естествено, че докато няма самостоятелна Европа Америка ще прави, каквото си поиска.

Ще продължи процесът на глобализация, т.е. взаимното проникване на пазарите, светът ще продължи да се превръща в “голямо село”. Но ще се промени съдържанието на глобализацията. Цивилизацията ни окончателно ще заложи на икономическата глобализация, на глобализирането на правото, законите и националната идентичност. Макар че преминаването от пазарна икономика към пазарно общество би било нещо наистина ужасно.

Виждам два пътя пред съвременното човечество. Първият е възраждането на обществото отдолу, възраждане на чувството за общност, на националните корени, на семейството, на “микрополитиката” на абстрактните и обобщени “големи пространства”. Вторият пък е завой към глобален федерализъм, към своеобразна постмодерна империя, опираща се не на представителната, а на пряката демокрация. Като и по двата пътя сме изправени пред сериозни рискове – включително да преживеем нов тоталитаризъм, още по-страшен от онзи през ХХ-ти век, а човекът окончателно да се превърне в лишен от корени потребител-космополит.