След като на 21 май 1920 земеделското правителство на Александър Стамболийски стартира самостоятелното си управление, съпътствано от серия амбициозни, но не добре проведени реформи (като Закона за увеличаване размера на държавните земи от 30.06.1920), настроили срещу управляващите значителна част от българското общество, пред лидерите на традиционните буржоазни партии у нас безалтернативно се поставя задачата за обединение и противодействие на дружбашката власт.

На 15 март 1922 се създава

като някои от най-видните му представители: Атанас Буров (народняк), Андрей Ляпчев и Григор Василев (демократи) участват в преговорите за изграждането на т. нар. Конституционен блок и дори влизат в ръководството му. Блокът става реалност на 6 юли 1922, обединявайки представителите и ръководствата на Обединената народно-прогресивна, Демократическата и Радикал-демократическата партии.

Приема се,че Конституционният блок е първата стъпка към консолидацияе на “буржоазните” партии, а Сговорът е интелектуалният им ръководител. На 15 юли Блокът публикува “Позив към българския народ” с искане за възстановяване на конституционните свободи и права и за създаване на необходимите условия за мир, ред и законност в страната.Тактиката на блокарите, общо взето, следва практиката отпреди края на Първата световна война. Тя цели да бъде убеден Цар Борис ІІІ да свали от власт земеделците и при формирано широко коалиционно правителство да се проведат и спечелят изборите за парламент. Твърде скоро обаче, суровата реалност нанася първите корекции на блокарските химери. На 21.05.1922 дружбашки агенти убиват председателя на Народния сговор Александър Греков, а опитът за “преврат” на врангелистките военни формирования от 16.05.1922 (който всъщност е разработка на болшевишката ЧК в Москва) е включен от управниците към негативите на Конституционния блок.

Неизбежно възниква идеята за масови акции срещу земеделското правителство. Неин автор е Атанас Буров. Планират се три мащабни събора в най-важните градове на страната при нарастваща активност на опозиционните сили. За начална точка на акцията се определя старата столица Търново (17.09), като се разчита на влиянието на Националлибералната партия, следващата спирка трябва да е Пловдив (01.11), а кулминацията се предвижда да настъпи в София на 15.11.

Правителството на Стамболийски реагира мълниеносно и на заседанието си на 11 и 12 септември решава да пресече търновската акция на блока. За разправата са привлечени дружбите от цяла Северна Бългалия, които трябва да участват в Конгрес на цвеклопроизводителите в старата столица на 17.09, а възникналият “Комитет за селска диктатура” (създаден след ХVІІІ конгрес на БЗНС на 31.05.1922) дори издава Окръжно за убийството на опозиционните водачи, чието изпълнение е осуетено само от намесата на вътрешния министър Райко Даскалов.

На 16 септември от Софийската гара за Търново в спален вагон се настаняват водачите на Блока Найчо Цанов,Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, д-р Стоян Данев, Александър Малинов, Петко Стоянов. Към същия влак е прикачен министерски вагон , в който за Конгреса на цвеклопроизводителите пътуват министрите Цанко Церковски, Райко Даскалов,Марко Турлаков, Александър Оббов и Коста Томов. Случайно или не, Стамболийски е извън страната (той е в Женева на заседание на Обществото на народите), но опозиционните лидери предчувстват, че хората му подготвят в Търново “кърваво сблъскване” (Маджаров направо го заявява в броя на в-к ”Мир” от 16.09.1922). Впрочем, в трена пътуват и комунистическите функционери Йонко Панов и Тодор Луканов, снабдени с карти на сътрудници на МВР, представителят на монарха Първан Драганов, както и журналисти от водещите издания. Това струпване на изтъкнати представители на интелектуалния и политическия ни елит говори за изключителността на предстоящото стълкновение.

На гара Долни Дъбник обаче,

Подложени са на просташки издевателства. Докато вътрешният министър Даскалов се прави на заспал, въоръжени сопаджии лъжат Михаил Маджаров, че синът му Георги, дипломат от кариерата, е убит в Горна Оряховица. Потресеният политически ветеран и публицист се обръща към мъчителите си с думите: "Имах двама сина. Единият убиха във войната, другият сте убили вие! Убийте и мене!”

Все пак, за да се избегне най-лошото, Даскалов нарежда отклоняването на трена за Русе, но вместо там, той спира към 18 часа в Търново. Водачите на Блока са затворени в казармите на 18–та дружина, но преди това им е направена назидателна снимка на гара Търново до водача на земеделските сили Стоян Цанев от Кнежа. Привидно животът им е вън от опасност, но сред самозабравилите се дружбаши в старата столица битува идеята да се устрои “народен съд” над тях на Марино поле на 17.09, или “поне” да бъдат хвърлени и удавени в река Янтра от хълма Царевец или от Стамболовия мост. Това принуждава търновският кмет Кръстю Станчев /националлиберал/ да изпрати гневна телеграма до Райко Даскалов, изобличаваща лично него и правителството за “нечуваните издевателства над опозицията”.

След двудневни буйства, към 10 часа преди обяд на 17.09, дружбашите, въоръжени с близо 5000 пушки, са насочени към Горна Оряховица, откъдето се изтеглят със специални влакове.

Междувременно, на 15 септември, до късно вечерта част от лидерите на Конституционния блок напразно чакат на гара Горна Оряховица привържениците си от Шумен и Русе. Промъкват се само отделни лица, тъй като другите са бити по гарите. На 16 септември , когато на гара Ресен е спрян влакът с водачите на Блока от София, на гара Горна Оряховица е върната композицията, идваща от Шумен с 1200 блокари. Същият ден се очаква през Г.Оряховица да мине тренът за Търново с членовете на централните бюра на партиите от Блока, но вместо тях към 8 часа от Русе пристига влак, в който пътува подпредседателят на 19 ОНС Георги Марков.

Шайките на управляващите се хвърлят да търсят водачите на Блока, но тъй като ги няма, хукват към града с викове:”Буров, Буров да намерим в града и да го заведем в Търново пред Народния съд” (че има идея за ликвидирането на Буров, свидетелства в коментара си и Борис Вазов във в-к “Мир от 19.10.1922).

След кратък набег групата се връща на гара Горна Оряховица и попада на Георги Маджаров.

Разбирайки какво го чака, Маджаров хуква да бяга, но преследвачите му използват кабриолет и го настигат.Нанасят му жесток побой, задигайки всички книжа, пари и личния му часовник пред погледа на парламентарния подпредседател и пом.-градоначалника Станчо Трифонов. Едва след като Маджаров заприличва на обезобразен труп, Трифонов, с помощта на жандармерийски поручик, го товари на кола за болницата.

След 9 часа на гарата пристига Буров.Той съобщава на пристигналите с товарен влак от София блокари от Плевенско, Белослатинско и Врачанско, че е получил телеграма от Плевен, в която му се съобщава, че водачите на Конституционния блок са арестувани в самия вагон на влака, с който пътуват.

По нареждане на Райко Даскалов, блокарите от гарата се оттеглят в града към 14 часа, разбирайки че лидерите им са задържани (на гара Ресен).

До смрачяване с каруци и файтони в Г.Оряховица идват около 5000 души от Беленска и Свищовска околия. В 20 часа пристигат от Русе още 200 души - последните блокари, промъкнали се в Горна Оряховица.

На 17 септември, към 7 часа сутринта

за протест срещу “срамното за народа управление”. По пътя за Арбанаси колоната е пресрещната от войска. Майор от 4 конен полк вика Буров. Съобщава му, че животът на водачите на Блока е в безопасност, “поверен на армията”, след което огласява пред гражданите известната телеграма от 17 септември, подписана от арестуваните лидери по настояване на Райко Даскалов: ”До представителите на Блока в Горна Оряховица. Понеже нашият митинг в Търново е забранен и понеже идването ви тук ще се посрещне с въоръжена сила, което би докарало съвсем нежелателни кръвопролития, най-настоятелно Ви приканваме да не предприемате нищо.Ние сме арестувани в казармите.Търново, 8 и половина ч., 1922г.,17 септември. Подписани: Ал.Малинов, Т.Теодоров ,д-р Ст.Данев, М.Маджаров, проф.Данаилов”.

В така създалата се ситуация, колоната тръгва обратно към Горна Оряховица. При завръщането и, противниците на блокарите се опитват да въвлекат Буров и придружаващия го Д.Христов в капан, под предлог, че трябва да преговарят с министър Коста Томов. На 1,5 км от града по колоната е открита стрелба от дружбашките хайки. Дадени са жертви, между които членът на Обединената народно-прогресивна партия от с.Българска Бяла Михаил Юрданов и Васил Делийски от Плевен. Тежко е ранен депутатът от Радикалдемократическата партия Илия Георгов. Нападнати са къщите на видните граждани Илия Шаранков и Басмаджиев и кантората Д.А.Буров (според в-к “Зора”от 20.09, къщата на последния е опожарена), разграбен е клубът на Народнопрогресивната партия, като е задигната дори посудата!

Стрелбата в града продължава до 14,30 часа, когато пристигат победоносно земеделските сили от Търново, водени от министрите Томов и Даскалов, носещи черни полумаски на лицата и авиаторски каскети. Гърмежи на гарата се чуват до 17 часа , след което, използвайки настъпилото спокойствие,оцелелите блокари през нощта и на другия ден (18 септември) започват да се разотиват. На гара Горна Оряховица е предотвратен още един срамен инцидент. Представителите на опозиционната преса от вестниците “Епоха”, ”Народ” и “Независимост” успяват на 16 септември да спасят от арест директора на в-к “Пряпорец” Антонов, използвайки легендата ,че с тях пътуват американци! Така издействат от Райко Даскалов разрешение журналистите да бъдат върнати обратно в София.

Случилото се в Горна Оряховица бързо става достояние на цяла България. В броя си от 21.09 в-к “Зора”излиза с критична публикация “Позорът на дружбашите”, в която станалото в Горна Оряховица на 17 септември е определено като “неописуемо злодеяние”, в противовес на твърдението на “Земеделско знаме” (27.09.1922), че “17 септември е народно дело, истинско проявление на народовластието отдолу”.

Буров първоначално се укрива при Димитър Шаранков, след което минава с лодка в Румъния и бяга в Париж. Иван Евстратиев Гешов също емигрира във Франция. В Германия пък се спасяват демократите проф.Моллов, Григор Василев, Добри Кършев, Стефан Стефанов, както и членът на Обединената народно-прогресивна партия Димитър Христов. Народнякът Димитър Яблански е заловен при опит да пресече границата край Драгоман. Освен тях, са арестувани и Андрей Ляпчев, С.Бобчев, Стефан Костурков и д-р Йосиф Фаденхехт.

На 26.09 правителството решава да даде под съд министрите от кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и Малинов-Костурков, управлявали страната през 1911-13 и 1918. Задържаните лидери и депутати пращат протест до председателя на парламента Недялко Атанасов с копие до Стамболийски, настоявайки за освобождаването си преди започващата на 02.10 сесия. След откриването й, на 07.10, депутатът-демократ Никола Падарев развива интерпелация с искане за освобождаване на задържаните водачи на Блока, тъй като арестуването им е “атентат върху нашето държавно устройство, с потъпкване на парламентарните норми и конституцията”.

В отговор, правителството провежда на 19 ноември референдум за съдене кабинетите на Гешов, Данев и Малинов-Костурков. За осъждането им гласуват 600 455, а против - 205 512 души.

Този пряк вот обаче нарушава Конституцията, тъй като, според нея, съденето на бивши министри е прерогатив на специален Държавен съд. Референдумът е предшественик на друг свой събрат от 8 септември 1946, с който България е обявена за република.

Така противопоставянето в обществото ни продължава да нараства, страната се изправя на ръба на гражданската война, а оттам до преврата на 9 юни 1923, начело на който застава проф.Александър Цанков, крачката е само една.