Нееднозначният характер на глобализационния процес, сякаш провокира и глобални противоречия. Съществува например силно противоречие между транснационалните корпорации и групата най-богати в света държави, опитващи се да установят нов световен ред, изгоден единствено за тях, от една стран, и от друга – мощните противоспоставнящи се на този нов ред сили, стремящи се да съхранят националната си самобитност, своите държавни традиции, възможността да развиват собствена икономика и да продължат историческото си развитие. Това е фундаменталното противоречие между тези, които се опитват да наложат унификацията на световната общност, заставяйки всички да живеят по техните правила и, от друга страна, онези които не са съгласни с това. Сблъскват се две тенденции – едната към унификация, другата – изразяваща се в пасивна съпротива, целяща съхраняването на съществуващия ред. Има и трета тенденция, чиито представители се опитват да формулират нова философия на човешкото развитие, нов световен ред, нови цивилизационни принципи. От тези три тенденции, последните две противоречат на първата. И това е основното противоречие в съвременния свят.

Не искам да говоря за военно-политически съюз. Русия, по принцип, е против военно-политическите съюзи и, преди всичко, против НАТО, защото военната сила на този блок очевидно е ориентирана на Изток. Той не решава най-важните проблеми на международната сигурност, с които днес се сблъсква човечеството: ръстът на локалните кризи и конфликти, на международния тероризъм, разпространението на оръжията за масово поразяване и наркотрафика. НАТО не може да отговори на всички тези предизвикателства. Освен това, пактът има очевидна антируска насоченост. Защото вижда в Русия основния си съперник. Не съм привърженик на военно-политическите блокове, но в глобален мащаб, за Русия е изгодно да има съюзници, за да предложи на световната общност нова философия, нов модел на съществуване и цивилизационен диалог. Готови сме да разглеждаме големите азиатски държави в ролята на потенциални съюзници, т.е. като потенциална коалиция, способна да предложи алтернатива за развитието на съвременния свят. Защото западният модел лишава всички останали държави от алтернатива. Естествено този процес не може да бъде дълготраен и да не срещне съпротива. И Русия, разбира се, ще участва в разработката на подобна алтернативна концепция на световното развитие.

Според мен, основното предизвикателство е в това, че страната ни още не е избрала своя път на развитие. Русия се опитва да копира западния модел. Не е тайна, че сегашното състояние на страната е резултат от безпрекословното изпълнение на съветите на Международния валутен фонд и на американските ни “приятели”. В резултат от което Русия днес не е нито демократична, нито пък разполага с истинска пазарна икономика. И това, че я поканиха в “Г-8” е опит да ни компенсират за “съветите”, докарали страната дотук. Основен приоритет днес, разбира се, е стабилизацията на положението в Русия и реализацията на плановете за развитие на страната. Неслучайно и президентът Путин си поставя за цел именно икономическото развитие. Но опитите да следваме “западния път” не ни носят успех.

Такава заплаха действително съществува. В същото време, ако погледнем в историята, в Русия много рядко е имало прояви на такъв яростен национализъм както днес. Руският народ, като държавно-творчески народ, никога не се е поддавал на национализма, вероятно защото е осъзнавал общочовешката си мисия. Затова се надявам, че крайният национализъм няма шансове у нас. Що се касае до останалите националности на територията на Федерацията, има опити за изостряне на отношенията между славянското население и онова, изповядващо исляма. Подобна тенденция, впрочем, се забелязва не само в Русия. Същото видяхме и на Балканите, където по ред вътрешни и външни причини, бе реализирана една стратегия, целяща кървавия сблъсък между православието и исляма. И този процес продължава. Същото се случва в Северен Кавказ, т.е. на руска територия. Все пак, струва ми се, че тук няма да се стигне до открит сблъсък на православието с исляма, разбира се, ако нашето правителство води грамотна политика.

Теоретично да. На практика, това би могло да се случи, ако руската политика бъде пасивна или недостатъчно праволинейна. Много неща ще зависят от факторите за развитие на Русия и въздействието на външните сили. Ако страната ни продължи да деградира, тогава междунационалните отношения ще се изострят, защото всеки народ ще търси причината за кризата у съседите. Ако обаче Русия започне да излиза от блатото, демонстрирайки достатъчно мощни темпове на развитие, няма да има почва за междунационални противоречия (които днес изкуствено се възраждат). Искам да обърна специално внимание на външния фактор. Ние внимателно следим, как американците се опитват да разположат около Русия свои военни бази. Например разрешението да се използват летищата в Казахстан създава качествено нова ситуация, в сравнение с тази след появата на американците в Киргизия, Таджикистан и Узбекистан. Защо? Ами защото стотиците бойни самолети на САЩ като че ли вече проектират бъдещото разделяне на две на руската територия. За същото говори и разполагането на американски части в Грузия. То също е елемент от плана, за който толкова често говори и г-н Бжежински, и който бе публикуван от българската преса.

Не мисля, че той има решаващо влияние. Повтарям, че имаше опити да се предизвика сблъсък между ислямския свят и Русия. В началото на Втората чеченска война дори станахме свидетели на парадокса, чеченските ислямски командоси, да намират подкрепа в САЩ и Западна Европа, докато в същото време Организацията Ислямска конференция (председателствана тогава от Иран) отказа да консолидира политическата подкрепа за сепаратистите в Кавказ. Т.е. ислямските държави изиграха далеч по-позитивна роля в конфликта, отколкото западните страни. Постигнахме с тях съответните договорености на политическо ниво, установихме нужното взаимодействие на ниво специални слбужби и т.н. Точно затова ислямският фактор няма решаващо значение. Нещо повече, според мен, в бъдеще той ще играе позитивна роля за развитието на Русия и нейната стабилизация. С ислямският фактор трябва да се съобразяваме, но не и да го изостряме изкуствено. Има обаче радикални групировки и страни (като Турция например) провеждащи експанзионистка политика.

Духовният фактор има голямо значение. Защото днес, освен икономическите и финансови процеси, в рамките на глобализацията наблюдаваме и опити за унищожаване на духовните ценности, разрушаване на националните традиции и свеждането на всичко до западния начин на живот. Мощната културна инвазия на Запада е насочена към разрушаването на нашите традиции, ценности и национален дух. Същото се отнася за повечето незападни държави. Затова смятам, че основната сфера на глобално противостоене е не икономическата, а именно духовната сфера. Вижте, какво стана след 11 септември! Веднага обявиха исляма, т.е. религията, която най-яростно се съпротивлява на налагането на западните ценности, за единствен виновник за трагедията. Затова мисля, че не икономическата ситуация, а опитът за ерозия на духовните ценности и разрушаване на традициите, ще предизвикат най-силна съпротива. Ако Западът се опита силово да промени духовния облик на света, натрапвайки му своите чисто потребителски ценности, ще се сблъска с големи проблеми. Ще избухне световна гражданска война, която ще се проявява под най-различни форми.

Русия трябва да се стреми да не допуска подобен цивилизационен сблъсък. Тя трябва да предложи на света алтернативно развитие, базиращо се не на сблъсъка, а на взаимодействието и хармонията между цивилизациите. Към тези усилия на Русия могат да се присъединят и Китай, и Индия, и Иран и ред други държави.