За качествата на българските джазови музиканти можем да говорим много. Защото са добре познати не само у нас, но и в чужбина, където имената на Милчо Левиев или Тедосий Спасов например, обикновено се споменават редом с тези на Уинтън Марселъс или Джо Завинул. От известно време насам към този списък можем да добавим и младия тромбонист Георги Корназов, чиито дебютен албум, издаден преди няколко месеца в Париж, накара дори и иначе претенциозната френска критика да го оцени със суперлативи. Благодарение на софийския музикалeн магазин “Дюкян Меломан” (www.meloman-bg), дискът му, озаглавен “Старото време”, е вече достъпен и за родните фенове на модерния джаз.

Корназов, който от няколко години учи в парижката Национална консерватория, успя за съвсем кратко време да се впише във френския музикален пейзаж. Изпълненията му с Националния джазов оркестър, Парижкия биг бенд или с емблематични фигури като Себастиен Таксие и Бертран Реноден, загатват за

Който търси (и намира) реализация в многобройните концерти на създадения наскоро “Георги Корназов квартет”, където, освен нашия сънародник, се изявяват младите французи Никола Формер (тромпет), Стефан Керецки (контрабас) и Пиер Паоло Поци (ударни). Критиката определя музиката на Корназов като “изключително интелигентна, многопосочна и притежаваща особена лирика”. Изпълнител, който много рядко се задържа в рамките на конкретната композиция, предпочитайки вместо това безкрайните хоризонти на импровизацията, Георги Корназов е сред малцината джазови музиканти, надарени с дарбата да улучват почти винаги точния баланс между собственото си вдъхновение и границите, зададени от изпълняваната тема. Към това разбира се, следва да прибавим и страхотната му способност да забърква истинска алхимична смес от звуци, която може да вдигне на крака и най-равнодушната и заспала публика. Доказа го впрочем и скорошната му изява на големия концерт, организиран в Париж в памет на един от най-големите тромбонисти от епохата на би-бопа Джей Джей Джонсън, накарала мнозина да го сравняват с такъв гений в жанра като Кей Уиндинг.

Първият солов албум на Георги “Старото време” (издаден от френската музикална компания Yolk) го представя обаче, не просто като великолепен инструменталист, но и като талантлив композитор, в чиято музика присъствието на българската традиция е изключително силно. Казват, че джазът е музика, безкрайно отдалечила се от своите етнически корени, без обаче да прекъсне окончателно връзката си с тях. Албумът на Корнезов е своеобразна илюстрация за това. Не само, защото цялото му графично оформление ни връща към онова романтично “старо време”, така добре описано от класиците на родната литература, но и защото звучи едновременно и космополитно, и безкрайно български. Тази “двойнственост”, впрочем, се съдържа дори в заглавието на едно от най-добрите парчета в него, наречено

– своеобразен музикален портрет на Родината, където се сблъскват традицията и модерното време.

Впечатляващото присъствие на българския фолклор завладава слушателя още в пилотната композиция “Around Sofia”, за да продължи след това в носещата много настроение “Song” (I и II). Изпълнените с носталгия парчета, посветени на останалите в България приятели (“Rossitsa” и “Ivan”), пък неусетно преливат в достолепните църковнославянски мотиви на “Prologue” и “Choral”. Албумът завършва подчертано оптимистично със страхотните “Dance Bulgare” и “Мarche”, напомнящи сякаш отминалите епохи на национален подем.

Един българин, раздвоен между модерността и традицията, изразява чувствата си с езика на джаза, единствено способен да предаде, в цялата им тънкост, настроенията, които владеят музиканта. В този албум мрачните тонове, напомнящи великия Майлс Дейвис, преминават неуловимо в меланхоличен саунд а’ла Кени Уилър, а мелодията непрекъснато се преплита с фолклорни внушения и полифонични вокали. Съвършенството на импровизацията в никакъв случай не нарушава, а по-скоро допълна първоначалния замисъл на всяка от композициите. Заслуга за това, освен самият Георги Корназов, имат и останалите музиканти, участващи в записите: Еманюел Коджа (китара), Стефан Гийом (саксофон), Антонио Ликусати (бас) и Томас Гримонпрец (барабани). Които заедно постигат звучене, накарало маститите френски критици единодушно да оценят албума като “събитие”, а изпълнителите в него (и най-вече българина Корназов) като “едни от най-перспективните млади таланти в съвременния джаз”.