Преди много години един голям българин написа великолепна книга за “Строителите на нова България”. Днес тя е почти забравена, вероятно защото на мода са вече не строителите, а по-скоро рушителите. Онези хора без морал, загубили (ако въобще някога са я имали) любовта към Родината, които сами, или обединени в мафиотски структури, грабят безмилостно и безнаказано страната ни. Ненаситни, безочливи, добрали се до най-високите етажи на властта. От тринайсетгодишните им мародерски “подвизи” България заприлича на мървило. А в управлението и постепенно се възраждат навиците от уж отреченото тоталитарно общество, паралелно с все по-откритите възхвали към бившите червени величия.

Независимо от пороците на рухналата (поради обективната си обреченост) “социалистическа” система, не можем да отречем, че по онова време у нас бе създаден мощен икономически потенциал, макар и оказал се, за съжаление, недотам ефективен. Натрупан бе обаче и огромен външен и вътрешен дълг. Това, както и неспособността да се противопоставим на агресивния натиск отвън, създадоха условията за изпадането на страната ни в сегашната тежка криза. Бе възприет съвършено погрешен псевдопазарен модел, който роди и икономическата разруха, и престъпността, и корупцията, и социалния хаос в България. Вместо на познатия ни от първите следосвобожденски десетилетия градеж, станахме свидетели на жесток грабеж.

Приехме с възторг и обяснима радост краха на диктатурата и края на болшевишките издевателства. Още повече, че България стартира своя “преход” от по-благоприятни, в сравнение с други източноевропейски страни, позиции. За съжаление,

Заредиха се правителства – едно от друго по-слаби. И всичките твърдяха, че правят “пазарна икономика”. Чудесно, но вместо действително да изградим толкова широко рекламираното “гражданско общество”, почиващо върху демократични правила и общочовешки ценности, възприехме (не без внушение отвън) един откровено олигархичен модел. В чиято основа бе заложена престъпната политика на разграбване на държавата, унищожаване на работещата и икономика и прогресивна обществена деморализация. Именно този модел, стриктно следван от всичките ни правителства след 10 ноември 1989, докара народа до сегашното отчаяние. Защото грабежът не стихна дори и за миг. Реституцията бе извършена в името на съвсем тесни интереси. Срамна и разрушителна се оказа приватизацията. Именно благодарение на нея, чрез тайни и престъпни процедури, бяха разграбени предприятията, безмилостно унищожена българската икономика и източено националното богатство. Правителствата ни се надпреварваха да дават лъжливи обещания, водейки страната към още по-голяма разруха – непрекъснат спад на жизнения стандарт, катастрофален ръст на безработицата, небивал бум на корупцията и престъпността. И днес политическите сили – управляващи и опозиция, обещават какво ли не. Само че вече никой не им вярва. Защото обществото вижда в тях единствено рушителите на съвременна България.

Повече от година живеем в тъй нареченото “ново време”. Обеща ни го бившият ни владетел, чакан толкова време от хората като месия. Сега обаче е на път окончателно да загуби доверието им. Защото с нищо не показва, че може да изведе страната от блатото. Нито дори да реагира адекватно на проблемите и. И, за съжаление, е на път вместо да реабилитира поне частично, окончателно да съсипе имиджа на династията си. Онова, което се случва днес, е в пълно противоречие с обещанията му отпреди изборите. Макар че с необяснимо упорство (напомнящо донякъде магарешкия инат на Жан Виденов) продължава да твърди, че правителството си вършело добре работата. Ескалиращата емиграция на младите българи обаче е най-доброто доказателство, че това просто не е вярно. Впрочем, емиграцията винаги е най-тежката присъда за едно слабо управление. Което очевидно обслужва небългарски интереси и води България към разруха. Най-малкото, защото насърчава именно разрушителните, а не градивните сили в обществото. И, ако при комунистическия режим достойни и почтени граждани бяха принуждавани да търсят политическо убежище, днес младите българи масово напускат родината си, търсейки хляб и работа, каквато у нас за тях няма.

И, каква е истинската цел на анонимния кръг, свързван от някои със сина на премиера, който дирижира икономическата политика на държавата, водеща на практика до по-нататъшното и разрушаване? На този фон все по-жалки изглеждат и странните твърдения на министър Шулева за уж постигнатия “социален напредък”, и поведението на енергийния ни министър, насочено към ликвидирането на родната енергетика и несъмнено обслужващо чужди интереси. А, дали някой все още храни илюзии за министъра на образованието или за този на културата?

Твърдя, че онова, което са извършва в България в последно време, е своеобразен икономически тероризъм. Налаган ни от един политически псевдоелит, грубо защитаващ собствените си интереси, както и тези на чужди господари. Защото не е ли тероризъм да отнемеш на хората възможността да се трудят, да се образоват, да се лекуват, с две думи – да живеят?! Не е ли тероризъм да ликвидираш с едната ръка последните все още функциониращи държавни предприятия, а с другата да задушаваш отчаяно опитващият се да оцелее частен български бизнес?

Какво се крие зад толкова оспорваната сделка с “Краун Ейджънтс”, хватката с преструктурирането на дълга, с която вече се занимава Прокуратурата, или приватизацията на “Булгартабак”, съпътствано от скандални обвинения в корупция директно срещу вицепремиера Василев? Или пък зад подготвяната промяна на Конституцията, която ще даде правото на чужденци да купуват българска земя? С приемането на Закона за квалифицираната информация, правителствените сделки се засекретяват, което прави мъглата около жизненоважни за бъдещето на България решения още по-гъста. Да не говорим, че праща по дяволите всички надежди за появата у нас на едно действително гражданско общество. Нима управляващите не си дават сметка, че сме стигнали точката, отвъд която процесите на разпад окончателно ще придобият необратим характер, излизайки извън всякакъв контрол?

впрочем, представлява и сегашното ни Народно събрание. Оставям настрана начина му на работа и качеството на приеманите от него закони. Трагичното е, че значителна част от депутатите в него въобще не знаят, защо са там, други пък са заети с това да обслужват собствения си бизнес или интересите на онези, които навремето ги включиха в печелившите листи. Дали тези хора се замислят, за какво точно гласуват (използвайки по правило по няколко карти)? Едва ли…

Нима на политическия ни елит не е станало вече ясно, че преходът е неуспешен, народът гладува, а чуждите рецепти на които се разчита, най-често обслужват и чужди интереси? Толкова ли нямаме собствен солиден научен и експертен потенциал, та продължаваме да разчитаме най-вече на съветите отвън? Трябва да осъзнаем, че България (като всяка национална държава) има собствен път на развитие, а това означава и на преход към пазарна икономика. И тук особено значение има отношението между власт и наука. Необходимо е да има взаимно уважение, зачитане постиженията на българската наука и по-малко високомерие от страна на управляващите към нейните представители.

Сигурно все пак ще влезем в НАТО – със старците, негодни вече да носят оръжие, защото младите продължават масово да напускат България. Може би един ден ще ни приемат и в Европейския съюз. Макар че не мога да си представя, защо на бюрократите в Брюксел им е да интегрират една все по-бедна и гладна страна. Пък макар и ликвидирала под техен натиск собствената си енергетика - последният икономически отрасъл, даващ ни някаква надежда за бъдещ подем. Впрочем, що за цинизъм е сам да унищожаваш изградените си с толкова усилия енергийни мощности? При това със съдействието на собствения ни енергиен министър и дори на собствения ни премиер. Защо не желаем да се вслушаме в преценките на световноизвестни учени и експерти, в един глас повтарящи, че всички блокове на АЕЦ “Козлодуй” са безопасни и могат да работят още поне няколко десетилетия? Очевидно е, че проблемите са съсредоточени в най-високите етажи на властта, където има прекалено много хора, които не мислят за родината си, а предпочитат да обслужват небългарски интереси.

Необходима ни е

господа управляващи – и нейното изработване е ваше основно задължение! Защото само така може да се преодолее по-нататъшното свличане на България към Третия свят. Нужна ни е градивна, а не рушителна политика. А пък, кои са рушителите на съвременна България вече няма нужда да гадаем. Това сте вие, господа политици - управляващи и опозиционери!

Затова, време е вече тези от вас, които не желаят да работят за България, да си купят еднопосочен билет за чужбина и да не се връщат тук, дори и като туристи. И така да отворят място за онези, които могат и искат да работят в Родината си и вярват, че могат да се реализират най-добре именно тук и в служба на Отечеството.

Време е за нов парламент, за ново правителство и нова политическа класа – без космополити и продажници, т.е. без рушителите на съвременна България.