Знак на НКФ
 
 

НКФ

Статии и материали

Националната идея

Българската национална доктрина

Консервативната революция

Дясната култура

Портрети

Списание "НИЕ"

Книги

"Екип-5"

Връзки

Дискусия

Поща














 

НАЦИОНАЛЕН КОНСЕРВАТИВЕН ФОРУМ
Основан през 1998 г.

"Да бъдеш консерватор, означава да си винаги в челото на техническия прогрес"
Франц-Йозеф ЩРАУС


ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИДЕИ ВЧЕРА И ДНЕС
Възможен ли е обективен поглед върху развитието им?

Тодор НИКОЛОВ
Книгата на Франсоа Шатле, Оливие Дюамел и Евелин Пизие “История на политическите идеи”, пусната наскоро на пазара от издателство “Лик”, си поставя амбициозната задача да изложи накратко, само в няколкостотин страници, развитието на политическите идеи от Платон и Аристотел до Юрген Хабермас и Ален Дьо Беноа.

    Опитвайки се да систематизират ясно основните учения, повлияли върху развитието на политическата мисъл, по един типично френски маниер авторите се стремят да запознаят читателя със самите политически произведения, които са обект на коментар в един или друг смисъл и да формират у него собствени ориентири за историческата, политическата и социокултурната действителност, чиито изразители са визираните в текста политически мислители.

    Книгата е добър и полезен справочник за политолози, социолози, както и за всички онези, които се интересуват от политика. Тя обаче страда от един съществен недостатък - не е достатъчно обективна. Това особено личи в онези глави от нея, които са посветени на консерватизма и неоконсерватизма, национализма и идеите на модерната европейска десница. Авторите, очевидно леви или либерално настроени интелектуалци, ги разглеждат твърде едностранчиво или, интерпретирайки ги, съзнателно ги изкривяват.

    Това обаче нерядко води до противоречие между личното впечатление, което читателят си изгражда от изложените в резюме основни постановки на един или друг идеолог на десницата и внушенията на авторите за него. Така например, пораждат недоумение опитите да се обвърже френската националистическа десница от периода между двете световни войни с фашизма, след като към нея по онова време принадлежат и хора като Дьо Гол или активния участник в антинацистката съпротива през 40-те полковник Дьо ла Рок. В същото време почти никакво внимание не се обръща на тясната идейна връзка на националсоциализма с левите и либерални идеи и идеолози. Отказвайки се да разглеждат фашизма и националсоциализма като революционни и по същество социалистически идеологии, и оставяйки без внимание безбройните примери за расизма, изповядван от идеолозите на левицата и либералните кръгове, авторите често правят изводи, които не издържат сериозна критика.

    Прави впечатление също така, че сравнително малко място се отделя на идеите и идеолозите на модерната европейска десница и на такива важни въпроси като този за новата роля на националната държава в съвременния свят, като вместо това се излагат подробно вече доказали своята несъстоятелност леви и либерални утопии за бъдещето на Европа, абсолютизиращи глобализационните тенденции и лансиращи идеите за отмирането на нациите или пък за “края на историята”.

    Всичко това прави книгата полезна по-скоро с информацията за историята и различните направления в политическата идеология, с много от които доскоро българският читател не бе добре запознат, отколкото с коментарите и оценката на авторите за едни или други политически идеи и техните изразители.