Българската национална доктрина
НАЦИОНАЛЕН КОНСЕРВАТИВЕН ФОРУМ
Основан през 1998 г."Да бъдеш консерватор, означава да си винаги в челото на техническия прогрес"
Франц-Йозеф ЩРАУС
Другият АснарГолямата победа на консервативната Народна партия на последните парламентарни избори в Испания насочи вниманието на мнозина към нейния харизматичен лидер Хосе-Мария Аснар. Често срещано напоследък твърдение е, че именно Аснар, модернизирайки водещата формация на испанската десница, е скъсал окончателно с “наследството на франкизма” и по този начин е създал реална алтернатива на управлявалата десетилетие и половина социалистическа левица. Всъщност, еволюцията на испанските консерватори едва ли следва да се асоциира eдинствено с отказа им от “авторитарното минало”. Известно е, че партията бе създадена непосредствено след смъртта на Франко от един от неговите министри и изтъкнат лидер на Националното движение (така наречената “Фаланга”) Мануел Фрага Ирибарне, който днес ръководи автономното правителство на Галисия. Именно Фрага бе политикът, който наложи в края на 80-те, като свой наследник, младия икономист от Мадрид. Малцина обаче знаят, че първата публична изява на Аснар е едно пламенно есе, защитаващо идеите на създателя на “Фалангата” Хосе-Антонио Примо де Ривера, убит от комунистите по време на гражданската война и обявен по-късно от Франко за “мъченик на националната революция”(за живота и идеите на Хосе-Антонио – вж.НИЕ, бр.5/98). Тези идеи младият Аснар противопоставя на застиналото казионно Национално движение, призовавайки за неговото модернизиране и завръщане към корените му. “Макар че днес не не се ръководя от тези идеи – твърди самият Аснар – признавам, че те повлияха за разбирането ми, че политикът следва да води “живот на войник и аскет” и никога да не прекъсва връзките си с обикновените хора”. Предлагаме на читателите на НИЕ есето, написано от днешния испански премиер през 1969 и публикувано в тогавашното мадридско списание “SP”.
Хосе-Мария АСНАР
Публикува се с известни съкращенияПричината да напиша тези редове, е появилата се наскоро критична статия, посветена на така наречените “независими фалангисти” (ортодоксално настроени последователи на Хосе-Антонио от края на 30-те – б.р.).
Когато в ръцете на един шестнайсетгодишен младеж като мен, попадне екземпляр от “Събраните съчинения” на Хосе-Антонио Примо де Ривера, и когато този младеж чувства изгарящата нужда да бъде полезен на своя народ, пред него се откриват две възможности за реализация. Едината е да тръгне по утъпкания и удобен път, лишен от трудности и проблеми, включвайки се в някоя от низовите организации на Националното движение (единствената политическа партия в Испания по времето на Франко – б.р.). Втората изисква вземането на решение, колкото трудно, толкова и скъпоструващо. И то е, да работиш активно на страната на “независимите фалангисти”, както ги наричате във вашето списание.
Да заемеш такава позиция не означава да се оттеглиш доброволно от обществения живот, тъкмо напротив. Това означава в много случаи да се противопоставиш открито на установените правила, да живееш, жертвайки се за нацията, в лишения и опасности. Да бъдеш като самотна лодка в бурното море, което се опитва да те унищожи, с една дума да приемеш онзи
“Живот на войник и монах”
за който говори в своите трудове и Хосе-Антонио.
Дали ще повярвате на онези, които като мен са свързани семейно с фалангисткото движение, при това от най-тежките за нацията моменти, че наистина не желаем да изберем лесния път и да влезем в Националното движение, предпочитайки съдбата на “независими фалангисти”? Защото ние смятаме, че тъкмо по този начин ще бъдем верни на автентичните идеи на Хосе-Антонио, от които днес, за съжаление, Националното движение вече не се ръководи.
Някои могат да кажат, че се заблуждаваме, или че ни липсва смелост. Това ще бъде лъжа. Ние, младите фалангисти, се уморихме да даваме и да не получаваме нищо, уморихме се да слушаме празни обещания и да виждаме как те не се реализират, уморени сме от хубави речи, които само замъгляват истинското състояние на нещата и прикриват истинските лица на онези, които ги произнасят. Всички тези хора изкривяват истинските идеи на националното движение и, трябва да признаем, го правят добре. Те на практика унищожават идеите, които Хосе-Антонио създаде, и от които Испания продължава да се нуждае.
Ето защо, младите хора като мен, трябва да вземат решение. Аз вече взех своето. И, едва ли следва да се съмнявате, какво е то.
Единствената ми молба, е да публикувате това писмо във вашето списание.