КРАЯТ НА ПЪРВАТА РЕПУБЛИКА
Преди 60 години Хитлер присъединява Австрия към Германския Райх. Аншлусът е извършен при пълното безразличие на големите европейски демокрации
Иван МИРОНОВ
 
    В късната вечер на 11 февруари 1938 г. в разгара на ежегодния виенски карнавал австрийският канцлер д-р Курт Едуард Шушниг, придружен единствено от държавния секретар по външните работи, се качва на влака за Залцбург, откъдето бронирана лимузина го откарва през границата в Берхтесгаден, планинската резиденция на германския фюрер Адолф Хитлер. Според немския посланик във Виена фон Папен, поканата на Хитлер е продиктувана от желанието му за поредния “обмен на мнения”. Вместо това обаче на смаяния канцлер е връчен ултиматум, изискващ незабавното назначаване водача на австрийските националсоциалисти Зайс-Инкварт за министър на вътрешните работи, а на колегата му д-р Фишбек - за министър на финансите. Всички арестувани в Австрия националсоциалисти следва да бъдат веднага освободени и възстановени на работа, сто германски офицери се назначават в австрийската армия, а ограниченията върху пропагандата на националсоциализма в страната трябва да бъдат отменени.
Плахите опити за протест само предизвикват поредния гневен изблик на Хитлер. “Вие и вашето правителство саботирате германското единство - заявява фюрерът - аз, обаче съм избран от провидението за историческа мисия и няма да допусна австрийските провокации да продължат!”
Завръщайки се във Виена, Шушниг е убеден, че ръководената от него република, която се готви да отбележи своята двадесета годишнина е вече обречена. Родена от отломките на някога могъщата Хабсбургска империя, новата австрийска държава още при своето създаване през 1918 е изправена пред дилемата, дали да предпочете независимостта или присъединяването към Германия. Всъщност първата Временна национална асамблея обявява Австрия за “част от Германската република”. По-късно, по време на проведените по този въпрос референдуми, над 99% от гласувалите в провинции като Тирол или Залцбург се обявяват в полза на “аншлуса” (т.е. присъединяването) към Германия. Силният натиск от страна на държавите от Антантата (сред които особено активна е Франция) обаче води до това, че през 1922 Австрия официално се отказва от “аншлус” за  следващите 20 години. Срещу това страната получава изгоден финансов заем, гарантиран от Обществото на народите.

    Постепенно голяма част от австрийците откриват ползата от самостоятелността, въпреки че пангерманските настроения продължават да бъдат твърде силни сред тях. Австрийската икономика, макар и бавно, излиза от кризата, а страната се опитва отново да играе важна роля в Средна Европа, балансирайки между Германия, Италия и Франция.

    Процесът на стабилизация обаче, е поставен под съмнение от екстремисткия курс, възприет от крайната левица и твърдата прогерманска линия на местния филиал на Националсоциалистическата партия. През 1927 социалистите започват метеж срещу правителството, който е потушен с цената на много кръв. Австрия навлиза в период на латентна гражданска война, водена с голямо настървение от различните паравоенни формирования, повечето от които са финансирани от чужбина (предимно от Германия и Франция). Опитвайки се да стабилизира ситуацията в страната, след потушаването на поредния метеж, избухнал през 1931 в провинция Щирия, канцлерът Енгелберт Долфус - убеден привърженик на независима Австрия и ревностен католик, установява през 1933 авторитарен режим и след като смазва с помощта на така наречения Хейматблок уличните вълнения в столицата и някои други градове, забранява Социалдемократическата и Националсоциалистическата партии. Приета е нова конституция, превръщаща Австрия в “корпоративна държава”. Единствената разрешена политическа партия е консервативният националистически Патриотичен фронт. Чрез споразумението от Лозана Долфус постига значително разширяване на икономическата помощ, оказвана на Австрия от Обществото на народите, срещу ангажимента, че до 1952 въпросът за аншлус с Германия няма да бъде поставян. Това разбира се, предизвиква яростта на наскоро избрания за немски канцлер Адолф Хитлер и по негово нареждане на 25 юли 1934 г. австрийските националсоциалисти извършват опит за преврат, по време на който Долфус е убит. Метежът обаче е потушен от армията и отрядите на Патриотичния фронт, а намесата на Мусолини предотвратява подготвяната германска агресия. Канцлер на Австрия става д-р Шушниг, който заедно с президента Миклаш отчаяно се опитват да съхранят независимостта на страната. Те обаче не срещат необходимата подкрепа от страна на големите европейски държави - Франция и Великобритания, а фактът, че Мусолини постепенно се ориентира към съюз с Германия, прави положението на Австрия почти безнадеждно.

    Все пак, завръщайки се във Виена след връчения му в Берхтесгаден ултиматум, Шушниг решава да предприеме отчаяна стъпка, за да съхрани австрийската държава. На 24 февруари, с твърд тон и демонстрирайки блестящо красноречие, той атакува онези, които се готвят да погребат австрийската независимост. “Съглашенията в Берхтесгаден бележат крайния предел на нашите отстъпки - заявява канцлерът, завършвайки патетично - Австрия желае да остане свободна и независима. Червено-бяло-червени до самата си смърт”!

    На 9 март пред огромна тълпа в Инсбрук Шушниг обявява, че на 13 март ще бъде проведен референдум, на който всички навършили 24 години австрийци трябва да отговорят дали желаят “свободна, немска, независима, социална и единна Австрия”. Изходът от референдума изглежда предрешен, особено като се има предвид, че привържениците на националсоциализма в страната са предимно младежи под 24-годишна възраст.

    Реакцията на Германия обаче е изключително остра. Хитлер нарежда на генерал Кайтел незабавно да подготви армията за атака срещу Австрия, която трябва да започне на 12 март най-късно в 12 часа. Още на 10 март части на Райсхвера се съсредоточават на австрийската граница.

    Научавайки за това Шушниг веднага извиква държавния секретар по обществената сигурност Скубел за да го попита дали може да се разчита на силите за поддържане на реда. Отговорът е обезкуражителен, което би трябвало да се очаква, след като месец преди това националсоциалистът Зайс-Инкварт е поел вътрешното министерство. Все пак остава армията, в която е силно влиянието на Патриотичния фронт и на президента Миклаш. По време на заседанието на кабинета обаче, двамата министри-националсоциалисти Зайс-Инкварт и Глайзе-Хорстенау заявяват, че предния ден са били при Хитлер и връчват на изумения Шушниг германска вербална нота с думите: “Фюрерът изисква да се откажете от предстоящия референдум. Поръчано ни е да съобщим, че на австрийското правителство са предоставени два часа за да го направи”.

    По-решителните членове на кабинета, сред които изпъква Гвидо Зернато, призовават канцлера да прояви твърдост. Водачът на Патриотичния фронт със сълзи на очи съветва Шушниг: “Обърнете се към нацията! Раздвижете армията!... Потърсете помощ от целия свят! Настоявайте пред Лондон и Париж да ни подкрепят. Обърнете се към Обществото на народите! Длъжни сме да се съпротивляваме докрай!”
Демократичният Запад обаче отказва да подкрепи австрийската кауза. Франция изживява поредната правителствена криза, а в Лондон Чембърлейн приема тържествено германския външен министър Рибентроп. Мусолини пък предвидливо е “изчезнал” от Рим и не може да бъде открит, а неговият външен министър заявява на австрийците, че “в така създалите се обстоятелства” не може да се разчита на италианска намеса.

    На 11 март в 14 часа Шушниг заявява на Зайс-Инкварт, че ще отмени референдума. В същото време канцлерът се опитва да предприеме някои отбранителни мерки, въвеждайки полицейски час. Германската реакция обаче е мълниеносна. В 15 часа на 11 март Гьоринг звъни по телефона на Зайс-Инкварт и му заявява, че Шушниг трябва да бъде принуден да подаде оставка. Лишен от всякаква подкрепа отвън, в 19.50 часа канцлерът се обръща за последен път към австрийската нация. Той заявява, че разпространяваните слухове, за безредици в страната са лишени от основание и, че е принуден да подаде оставка поради заплахата от незабавно нахлуване на германската армия.

    Президентът Миклаш се съпротивлява още няколко часа на натиска на Берлин, упорито отказвайки да назначи Зайс-Инкварт за канцлер на Австрия. Към полунощ обаче съпротивата му е сломена. Това вече е без значение, защото въпреки “благоприятния изход” от кризата Хитлер издава прословутата Заповед №2 за навлизане в Австрия. На 12 март бронетанкови части на 8-ма армия преминават австрийската граница. Още предишният ден във Виена е пристигнал шефът на СС Хайнрих Химлер, който започва чистката на всички “нежелателни елементи”. Най-много жертви дава Патриотичният фронт. Негови активисти са разстреляни или изчезват безследно. Тяхната съдба споделят и австрийски интелектуалци и евреи. Бившият канцлер Шушниг е арестуван от СА и е изпратен в концлагера “Дахау”, откъдето седем години по-късно го освобождават американците.

    На 13 март 1938 г. при пълното безразличие на Запада и неприкрито злорадство в болшевишка Русия (която винаги се е отнасяла с крайна неприязън към режима във Виена) е обявен аншлусът на Австрия. Ликвидирането на първата австрийска република е крупна победа на германската дипломация, която умело успява да използва в своята борба срещу Версай националния принцип, прокламиран, но неприложен от победителите в Голямата война 20 години по-рано.

Главна страница | Съдържание на броя |  Връзки | Кои сме НИЕ? |