Бараби Блус Бенд -  "Срещу вятъра"
 
Почти 5 години след първата си репетиция на 24 май 1993 година, “Бараби Блус Бенд” ще издадат третият си албум “Срещу вятъра”. С предишните два - “Лоши времена”, “Песни от гаража” и над 400 участия в концерти, групата успя вече да наложи самобитен блусарски стил.

     Лицето на “Бараби Блус Бенд” и основател на бандата е Марио Събев, известен на публиката и в музикалните среди като Буги Барабата. Той е вокалист, китарист и автор на музиката и текстовете на Барабите.

    Първото си парче Буги пише през 1974 и мечтае за собствена блус банда. Изпреварва го Васко Кръпката, но в същото време му подава ръка и Буги е чест гост в “Подуене Блус Бенд”. С тях прави и първите си записи. В тази група се среща и с виртуозния басист Людмил Стоянов - Льоди, а по-късно към тях се присъединява и Вуйчото - барабанистът Милен Кръстев. В този състав след четири репетиции записват първия си албум. В края на 1996 Льоди напуска групата и неговото място заема Александър Панайотов, по прякор Сашо Пожара.

    Третият албум на Барабите носи заглавие “Срещу вятъра” и се издава отново от музикален център “RIVA SOUND”. В него са включени 13 песни и един инструментал, записан само на кухарка (акустична китара). Албумът твърдо се придържа към традиционният за групата стил - rhytm 'n' blues. Ново е участието на народната певица Ирина Банкова в кавъра на популярната песен “Няма бира”, (създадена през 1991 от Буги и Кръпката) и на децата от детска вокална група “Мечо Пух” в песента “Семеен порок”.
Интересът на публиката безспорно ще предизвика песента “Кече”, в чието изпелнение ще чуете гласовете на плеяда  родни рокаджии - Георги Минчев (Стари муцуни), Дечо Чепилов (Блус общество), Тони Чембъра (Монолит), Васко Кръпката (Подуене блус бенд), Боби Бончев (студио “Графити”), Кирил Маричков (Щурците) и Митко Каруцата (Академик Неделчев бенд). Текстовете в новия албум залагат на теми, които обикновено наричаме житейски, без обаче да носят песимизма на ежедневието, а тъкмо обратно - намират комичното в него. Самите Бараби преценяват, че “Срещу вятъра” е най-добрият им албум.
 
 

Стопаджийски блус 

Взех си старите кубинки, взех си скъсания сак
и с последните стотинки аз поех то пътя пак.
Не тъжи за мене, гадже, няма смисъл да скърбиш. 
Знам, че друг ще си намериш, скоро ще се утешиш.
Слънцето изгрява вече и моторите реват, 
аз съм тръгнал надалече, мен ме чака дълъг път.
Ще изляза на шосето, ще опитам пак на стоп, 
пътят тегли ме и ето, ще го следвам аз до гроб.
Не плачи за мене, мамо, няма начин да ме спреш, 
за едно се моля само - дано ти ме разбереш.
Ще оставя зад гърба си роден дом и роден град,
щастиетоси ще търся без обръщане назад.
Ти не тръгвай с мене, братко, остани си у дома, 
да помагаш тук на татко, мама да не е сама.

 


Главна страница | Съдържание на брояВръзки | Кои сме НИЕ? |