ПРОТИВ ДИКТАТА НА 
ТРАНСНАЦИОНАЛНИЯ КАПИТАЛ
Социалкомунистическата коалиция, управляваща Франция, се готви да подпише споразумение, поставящо националната икономика под пълния контрол на международните финансови корпорации
Филип ДЬО ВИЛИЕ
Председател на Движението за Франция, депутат в Европейския парламент
 
    Без всякакъв политически дебат и без да информира френските избиратели, лявото правителство на Лионел Жоспен е на път да подпише едно споразумение, слагащо край на всички ограничения в областта на инвестициите в световен мащаб. Става въпрос за така наречения “Многостранен договор за инвестициите”. Този нов договор налага на всички подписали го индустриални държави един универсален режим на инвестиции, който на практика окончателно и безвъзвратно ги подчинява на интересите на транснационалните финансови кръгове. Той засяга всички сектори на националната икономика, като в случая понятието “инвестиции” е максимално разширено, включвайки преките инвестиции в индустрията, услугите, културата, природните ресурси... но също така и инвестициите в недвижимо имущество и тези в ценни книжа. “Многостранният договор за инвестициите” премахва всички прегради срещу неограниченото от нищо движение на капитали в световен мащаб, които досега се налагаха от отделните държави с цел защита на националните им интереси, като не оставя никаква възможност за контрол и регулиране на това движение. За първи път на транснационалните корпорации (а нека напомним, че от стоте най-големи предприятия в света 49 са държавни, а 51 са транснационални концерни) се предоставят права и статут, поставящи ги на практика над държавите. Договорът налага един прост на пръв поглед принцип - абсолютното право да се инвестира (както и това да се изтеглят и пренасочват капиталите) без никакво ограничение. Транснационалните корпорации и инвеститори получават всички възможни права, докато върху правителствата на националните държави са стоварени всички възможни задължения, включително да гарантират “пълните права на собственост” върху тези инвестиции, независимо от обстоятелствата.

    Какво конкретно означава това? Означава, че ако една транснационална корпорация се почувства засегната или ограничена в правото да инвестира, където си поиска, тя автоматично може да изисква обезщетение или компенсации от “виновната” за това държава. С други думи, благодарение на този договор, която и да било транснационална фирма, ще може да въздейства буквално върху всеки аспект на националната политика - данъчна, социална, или свързана с опазването на околната среда, който според нея представлява “потенциална заплаха” за инвестициите й. Проектът за договора стига дотам, че дава на транснационалните инвеститори правото да претендират за обезщетение от държавата дори в случай на “социални вълнения”, които биха могли да възникнат в нея. По такъв начин националните държави се превръщат в обикновен придатък на големите транснационални корпорации, задължавайки се да поддържат благоприятстващ техните инвестиции социален ред, докато в същото време самите корпорации не поемат никакви обвързващи ги ангажименти. Защото “Многостранният договор за инвестициите” не предвижда никакво задължение за въпросните компании, които всъщност не вършат нищо полезно, освен осигуряването на известно количество работни места (при това обикновено там, където работната сила е най-евтина).

    Културната   изключителност

    Във Франция нараства броят на онези, които искат националната култура да бъде изключена от сферата на действие на “Многостранния договор за инвестициите”. Това наистина е необходимо, но то съвсем не е достатъчно. Опитът показва, че този тип “изключения” предлагат твърде крехки и ограничени гаранции. Съвсем наскоро можахме да се убедим в това, когато ни бяха наложени правилата на Международната организация на търговията по повод аферата с използването на хормони в животновъдството или пък за вноса на банани.

    Затова смятам за необходимо този договор да бъде не коригиран, а изцяло отхвърлен. Защото с приемането на “Многостранния договор за инвестициите”, икономическата “мондиализация”, въпреки несъмнените катастрофални ефекти от нея, окончателно ще се утвърди. В същото време върху суверенитета на националната държава ще бъде нанесен последен и смъртоносен удар, тъй като тя ще бъде изпразнена от съдържание. “Ние сме на път да създаден Конституцията на една глобална и унифицирана световна икономика” - заяви през 1996 генералният директор на Световната търговска организация Ренато Руджерио. Днес това е на път да се реализира с помощта на “Многостранния договор за инвестициите”, който се лансира в условията на секретност и игнориране мнението на нацията. Но именно за да съхраним нацията и националната държава, ние трябва да отхвърлим този позорен договор. Затова нека разрушим стената на мълчанието преди да е станало твърде късно!

Главна страница | Съдържание на броя |  Връзки | Кои сме НИЕ? |