Основен, разбира се, е сблъсъкът между американците (техни фирми контролират 40% от акциите на АIОКО), които биха желали новият основен нефтопровод да минава през Турция и руснаците, които държат той (както и сега) да минава през тяхна територия. Има обаче и трети маршрут, който може да обърне с главата надолу всички проекти за развитие на нефтения бизнес в региона - пътят през Иран. Изборът през миналата година на считания за реформатор Мохамед Катами за президент на тази страна, както и призивът му за възобновяване на диалога с Вашингтон, моментално направиха актуален “иранският маршрут”, който при това е и най-изгоден от икономическа гледна точка. Иран разполага с четири големи рафинерии непосредствено до границата с Азербайджан, а терминалът на остров Харк в Персийския залив има капацитет, значително надвишаващ сегашните 2-2,5 милиона барела дневно. “Ако оставим настрана политическите съображения, иранският маршрут е най-изгоден и сигурен” - твърдят експертите на чикагската Амоко - чрез него петролът стига до място, откъдето може да бъде разпределян на изток или на запад”. Засега Вашингтон продължава твърдо да се съпротивлява срещу “иранския вариант”. Примерът с открития през декември миналата година газопровод от Туркменистан през Иран обаче показва, че Техеран е в състояние да преодолее американския натиск и няма причина да не се опита да го направи и по отношение на каспийския петрол. Не е случайно също така, че АIОСО все още не желае да се обвърже с лансирания от САЩ път през Турция. “Американското правителство упорито провежда една много глупава линия - отбеляза по този повод Джулия Нени, директор на една от най-авторитетните консултантски фирми в областта на нефтения и газовия бизнес във Вашингтон - нашата външна политика се ръководи от принципа “никога Иран”, но в случая това не отговаря на интересите дори на американските фирми”.

    Досегашният маршрут през Русия преминава през крайно нестабилните Чечня и Дагестан, а и самите азери не желаят пълен руски контрол над техния петролен износ. “Турският път” също съдържа огромни рискове, тъй като преминава покрай отцепилия се от Азербайджан Нагорнокарабахски район, населен с арменци и през обхванатия от кюрдското въстание район на Югоизточен Анадол. На всичкото отгоре цената за преминаването през две високи планински вериги може да се окаже непосилна.
Поради всичко това консорциумът и особено водещите в него фирми Амоко и Бритиш Петролеум, настояват решението да се вземе въз основа на икономически, а не на политически критерии. В края на краищата АIОСО планира да вложи над десет милиарда долара в проекта за добив и доставка на каспийски петрол. 400 милиона вече бяха изразходвани за закърпването на минаващият през Грузия тръбопровод. Състоянието му се оказа кошмарно - средно по две пробоини на всеки километър от общо 920-километровото трасе. Но и след ремонтите, които ще завършат към края на годината, капацитетът на тръбопровода е само 115 хиляди барела дневно (т.е. колкото и на този през Русия), което е абсолютно недостатъчно. Поради това, както заяви вицепрезидентът на АIОСО Джон Холис, концернът планира до 2002 година изграждането на нов тръбопровод.

    В тази ситуация азербайджанският президент Алиев - бивш генерал от КГБ, обявил се за “баща на нацията”, отчаяно се опитва да лавира между интересите на големите сили. Той разчита на присъствието на руския нефтен гигант “Лукойл” в АIОСО за да смекчи съпротивата на Москва при избора на алтернативен маршрут за новия тръбопровод. В същото време обаче, Алиев несъмнено съзнава, че въпреки откровено проамериканската си ориентация и стъпките направени от него за укрепване на отношенията с Грузия, Азербайджан не може да разчита на безусловна американска подкрепа поради съпротивата на твърде влиятелното във Вашингтон арменско лоби, а както заяви наскоро турският посланик в Баку Фарук Лагоглу, “тук е по-здравословно да си добре с руснаците”.

    Ако се следва елементарната географска логика, маршрутът през Грузия, като най-къс и най-евтин, би трябвало да бъде предпочетен. На практика обаче той минава през обзетите от вълнения области населени с осетинци, абхазци и аджари (тук имаше три локални войни през последните седем години) и въобще не е безопасен. На всичкото отгоре все още не е ясно кога ще бъде изградено продължението на тръбопровода от другата страна на Черно море - в България.

    Точно поради това, за повечето участници в голямата игра за каспийския нефт “иранският път” съвсем не изглежда толкова невероятен, колкото се струва на някои. “Въобще не виждам начин да се реши този геополитически проблем без Иран - заключава експертът Джулия Нени - американците просто нямат друг избор освен да следват развоя на събитията”.
 

Главна страница | Съдържание на броя |  Връзки | Кои сме НИЕ? |