Силно негативното въздействие върху околната среда оказва Металургичен Комбинат Кремиковци. Върху значителни части от територията е налице замърсяване на въздуха, водите, почвата и шумово натоварване. Общото състояние на инфраструктурата и благоустройството не е добро и всички тези проблеми ще продължат да се задълбочават, ако не се вземат мерки.

Главна задача на модела е въвеждане на иннтегрирано управление:

• Координирани действия между държавна власт-местно самоуправление-гражданско общество, със засилване ролята на местното самоуправление и контрола на гражданските сдружения.
• Въвеждане на специфични правила и норми, отговарящи на механизмите на устойчивото развитие на триадата ПРИРОДА-ОБЩЕСТВО-ИКОНОМИКА, включително в икономическата и социална сфера;
• Ускорено изпълнение на местно ниво на изискванията, поставени от евроинтеграционния процес; 

Икономическият и ресурсен потенциал на Екозоната е значителен - Международно летище, значителни международни железопътни и автотранспортни връзки, голяма индустриална зона, част от националната енергийна мрежа, плодородни селскостопански земи, кариери за инертни материали. Допълнителен потенциал, който би спомогнал за развитието на Екозоната са: минералните извори, уникалния за Балканите Ботанически парк  "Врана", Дворцовия комплекс "Врана", част от манастирите на Софийската Света Гора, горите на Лозенска планина, Панчаревското езеро.

Събираната информация за Екозоната, служи за описание на сегашното състояние на околната среда, целите, които трябва да се постигнат, наблюдаваните конфликти и действията, които трябва да се предприемат, за да се решат тези конфликти. Обект на наблюдение и анализ са: Население; Собственост върху Земята и Земеползване; Промишленост; Енергетика; Инфраструктура; Отдих; Туризъм; Транспорт; Екосистеми; Културно Наследство; Качество на Въздуха; Качество на Повърхностните Води; Качество на Подземните Води; Почви; Геология; Сеизмология и Хидрогеология; Отпадъци; Шум; Радиация и Нейонизирани Излъчвания.

Очертани са законодателната и административна основи, на които стъпва Модела, както и тези норми и управленски механизми, които следва да се хармонизират според изискванията на ЕС.

Този Модел е съобразен и с изискванията на новия Генерален План на град София. Тъй като липсват индикатори за устойчиво развитие на локално ниво, за основа се ползуват общите индикатори на Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (OECD). В ход е дефиниране на основните индикатори за устойчиво развитие и главните функционални единици за Екозоната (т.е. Структурна Схема за Функционалното зониране на Екозона "София-Изток"). Индикаторите ще се проверят чрез въвеждане на предложения механизъм на управление и чрез реализация на пилотните проекти. Очаква се тези индикатори да се използуват и в новия Генплан на София.

Действията в рамките на Екозоната се основат на:

• оценка на съществуващото състояние на околната среда;
• на предложени оздравителни, устройствени или съхранителни мерки;
• на подходящ механизъм за тяхното изпълнение и контрол;

Предложени са тематични програми по основни направления:

• информационна система създаване на Регионален център за селищна околна среда;
• мониторинг на околната среда;
• енергийна ефективност и нови технологии;
• управление на отпадъците;
• обществено мнение и гражданско общество;
• обществено здраве;
• евроинтеграция и инвестиционна стратегия;

Тези работни програми по направления следва да се изготвят с прякото участие на районните власти, граждански сдружения и на външни партньори. Основа за подготовка на ЛМУРЕ и избор на управленчески решения и проекти за реализация ще бъде създаването на Информационна Система, която е заложена като базисен Пилотен Проект и която ще се развива  в пряка връзка със съответното звено към Управление Архитектура и Градоустройтво на Столичната Община и информационните центрове към ресорните министерства.

Моделът също така предлага реалистични мерки за преминаване към екологичните стандарти на ЕС и ограничения за замърсяването в разглеждания район.

Моделът на Екозона "София-Изток" се предлага за ограничен срок от шест години - до 2006, като на третата година ще се извърши междинна оценка на резултатите. След този период ще се реши каква ще бъде постоянната политика за устойчиво развитие на Екозоната и вероятно на Столицата.

Предложена е одобрена от Министерството на Околната Среда и Водите анкетна форма за екологична ревизия, насочена към промишлените предприятия. Наложително е и изпълнението на Оценка Въздействие върху Околната Среда за предприятията в Екозоната.

Между 40 и 50 на сто от българите смятат, че дишат запрашен въдух и вредни газове, пият и ползват за битови нужди замърсена вода, че са заобиколени от вредни отпадъци и са подложени на постоянен шум. Затова в проекта е включена и програма за отчитане на общественото мнение и интереси. В ПУОС се предлага и програма от семинари за обучение. Програмата за обучение се предвижда по три направления: за администратори, за специалисти, за граждани.

В Плана е включено и въвеждане на механизъм за граждански контрол, както за състоянието на средата за обитаване, така и върху предлаганите общински проекти или качество на изнесените на пазара стоки.

За осъществяването на Плана и неговото бъдещо развитие е предвидено създаване на обществено сдружение с идеална цел - Агенция за Устойчиво Развитие и Евроинтеграция (АУРЕ) - Екозона "София". Това сдружение следва да работи с подкрепата на Столична Община и на Министерство на Околната Среда и Водите, както и със съдействието на районните и общински власти. Административни и законодателни мерки в подкрепа на ПУОС  също са включени. Основните предложения са: да се дадат по-големи правомощия на местното управление, да се въведат еко-такси и санкции, като се позволи на общинските и районните власти да ползуват основна част от събираните на тяхна територия средства целево за дейности по управление на околната среда, да се улесни гражданското участие в управлението на околната среда, да се стимулират еко-инвестициите.

На този етап са определени 15 Пилотни Проекта.  Пилотните проекти, като цяло са ориентирани към:

• рехабилитационни мерки като: нарушени и деградирали природни и паркови защитени зони, стари кариери, сметища, амортизирана инфраструктура;
• превантивни мерки като: редуциране на вредни газове, управление на отпадъците, енергийна ефективност, нови еко-технологии и образование;
• създаване на нов модел за устойчиво развитие на градската околна среда - екоселище, технопарк, информационен център, екоферма.

Технологията за създаване на Регионална Географска Информационна Система (ГИС) е очертана. Предлага  се и изпълняваща структура - Регионален Информационен Център за Селищна Околна Среда.

Доказана е нуждата от дистанционни изследвания, поради значимостта на аерокосмическата информация. За проследяване динамиката на компонентите на околната среда и процесите, протекли през последните 20 години, ще бъдат използвани и панхроматични самолетни снимки.

Задача на Плана е той да се развие като Модел за Устойчиво Развитие и Евроинтеграция с по-широко въвеждане на механизмите на гражданско общество и локалните критерии на евроинтеграционния процес, в съответствие с План 2000 на ЕС и Програма 2001 на българското правителство.