Появата на съвременния туризъм се свързва тясно с името на англичанина Томас Кук (Thomas Cook). Неговите нововъведения се използват с успех и днес – в повечето случаи непроменени или запазили в значителна степен оригиналния си вид.
Томас Кук е роден в град Мелбърн (Англия) през 1808 г. Трудовата си дейност започва още на 10-годишна възраст. Сменя много професии, но той ще бъде запомнен като евангелистки проповедник и ревностен въздържател. Кук пръв разбира, че за да носят печалба, влаковете трябва да са пълни и че железопътните компании са готови за намаление на цената на билета, ако им се предложи запълване на местата във вагоните.
Така на 5 юли 1841 г. 570 души изпълват перона на Лестър, за да бъдат превозени със специален влак до Лафбароу и обратно за поредния конгрес на въздържателите. За обща стойност от един шилинг (приблизително една германска марка) на участниците е предложен оркестър, манифестация през града, чай, сандвичи и колективни забавления. Успехът е неочакван, а Кук е окуражен. От първата си акция той не печели нищо, но открива големите потенциални възможности на железницата като евтино средство за масови превози. По-нататъшният живот и дейността на Томас Кук са посветени изцяло на идеята за организиране и провеждане на туристически пътувания.
През 1854 г. Томас Кук създава специализирана фирма, която освен пътуването предлага и други услуги с обща цена – т.нар. туристически пакет (package tour). Първоначално пътуванията са били на сравнително неголеми разстояния в самата Англия. Кук е предлагал екскурзии за хора с различни финансови възможности – т.е. съобразявал е предлагането с отделните пазарни сегменти. Интересът към неговите начинания растял лавинообразно. Офертите ставали все по-разнообразни, в тях се включвали все повече услуги – резервация на билети за влак и спектакли, места в хотели и ресторанти и т.н. Равнището на услугите било добро, а цените – разумни. Томас Кук разширява дейността си с екскурзии до Франция (посещения на изложения), до Италия, Америка, Египет, Палестина и дори до Мека.
През 1850 г. издава първия рекламен плакат за обиколни пътувания.
През 1856 г. въвежда нови форми на пътувания: т.нар. “излети на лунна светлина” и образователни пътувания за младежи.
През 1867 г. въвежда хотелския купон (ваучера), с който туристите могат да се хранят с намаление в определен ресторант, с който Томас Кук предварително е сключил договор. Малко по-късно въвежда циркулярната нота, която е вид чек, осигуряващ резервация и пренощуване в определени хотели. Заплащането за услугата се извършва от клиента на фирмата на Кук, а последната осъществява трансфер на сумата на собственика на хотела, като запазва извества комисионна. Използването на хотелския купон и циркулярната нота предполага създаване на мрежа от свързани с договори туристически агенции, хотели и ресторанти. Това е първообразът на по-късните хотелиерски вериги.
През 1870 г. въвежда международен бланков билет с право на промени в маршрута и свобода на избор при пътуването.
През 1872 г. организира първото околосветско туристическо пътуване.
През 1879 г. учредява собствена банка като централа за издаването на въведените от него пътнически чекове и кредитни писма.

Делото на Томас Кук, историческата му роля и приносите му за развитието на организаторската и посредническата дейност в туризма, както и на нейните организационни форми, могат да бъдат определени в следните няколко пункта:

• Томас Кук е родоначалникът на съвременния организиран туризъм. За пръв път той се заема с осъществяване на пътувания с туристическа цел, като със своята дейност доказва възможностите на субективния фактор и на съзнателното въздействие за стимулиране активността на хората, в т.ч. и в процеса на удовлетворяване на специфични по характер техни потребности;
• Кук съдейства активно за масовизацията и демократизацията на туристическите пътувания чрез приложението на разнообразни идеи и средства за тяхната реализация и пълно използване предимствата на организираното туристическо пътуване;
• Т. Кук е първосъздателят на туристическото пътуване с обща цена, което и до днес остава ненадминато по богатство на съдържание и форми, технико-организационни и икономически параметри;
• за пръв път Томас Кук прилага нововъведения и улеснения при организацията и провеждането на туристическото пътуване. И до днес в дейността на пътническата агенция се използват ваучерите, международните бланкови билети, кредитните карти и обиколните пътувания, въведени първоначално от Кук;
• Томас Кук е създателят на първата пътническа агенция, като съвременно предприятие за организаторска и посредническа дейност в туризма. По нейн образец по-късно възникват и функционират много други такива предприятия във Великобритания, а впоследствие и в останалите страни от Европа и света;
• Кук полага основите на туристическото развитие в много страни като Швейцария, Италия, Франция, Египет и др. Заедно със своя син той преоткрива и Америка за туристически посещения и доказва, че няма недостижими туристически цели по света.

Делото на Томас Кук или "явлението Кук" е обективно следствие от проявлението на редица закономерности. Не случайно то се "ражда" в Англия и то в първата половина на ХIХ век. Голяма част от революционните технически нововъведения са реализирани в Англия – страната, спечелила си прозвищата “световна фабрика”, “световна банка” и “владетелка на моретата”. През втората половина на ХІХ в. започва използването на електричеството, изобретени са телеграфът и двигателят с вътрешно горене, усъвършенства се химическият синтез. Параходът и влакът дават възможност за много по-кратко време и с по-малко средства големи маси да преодоляват далечни разстояния. Зависимостта на пътешествията от метеорологичните условия силно намалява. Още през 1820 г. е установена постоянна връзка с параход между Англия и континента. През 1830 г. се пуска в експлоатация железопътната линия Манчестър-Ливърпул. Скоро мрежа от железопътни линии свързва много европейски и американски градове. Появата на нов вид “транспорт за масите” само ускорява процесите на установяване на пазарните отношения и механизми и предизвикването на необходимост от организаторска и посредническа дейност. Томас Кук синтезира субективните условия и възможностите за съзнателно провокиране проявлението на туристическите потребности.
Може би най-точно и синтезирано е изразен приносът на Томас Кук в краткия и многосъдържателен надбис на скромната надгробна плоча в гробището на родния му град Мелбърн: “Той направи пътуването по света по-лесно”.

3.1. Възникване и развитие на пътническите агенции в България.
Въпреки наличието на благоприятни природогеографски условия преди Втората световна война туризмът в България е слабо развит. Ниска е интензивността на пътуванията в страната, ограничен и непостоянен е туристопотокът от чужбина.
Съответстващо на общото състояние на туризма е и развитието на организаторската и посредническата дейност. В края на миналия век, предимно на обществени начала, се създават организации, които изпълнявали функции на пътнически агенции. Появата на специализирани стопански предприятия може да се търси от началото на 20-те години на века, когато у нас е създадена първата пътническа агенция "България" със седалище в гр. София и клонове във Варна и някои други по-големи градове. В предмета на нейната дейност се включвала продажбата на жп билети за чужбина и корабни билети за пътувания по река Дунав и Средиземно море, както и организирането на екскурзии по море до Цариград.
През 30-те години в някои градове на страната у нас се разкриват представителства на големи чуждестранни пътнически агенции. Например към края на 1933 г. по инициатива на кооперация "Съгласие" е учредено представителство на ВАО "Интурист". С негова помощ през 1936 г. се организира първото групово пътуване на българска кооперативна делегация до бившия Съветски Съюз.
С развитието на морския рекреативен туризъм в някои селища по черноморието се появяват специфични по характера на дейността си предприятия за организация и посредничество в туризма. Така например във връзка с по-ефективното използване на частния жилищен фонд се създават квартирни бюра, които са предвестници на съвременните бюра за комплексно туристическо обслужване. Те са осигурявали информация за туристите, продажба на транспортни билети, организиране на културни прояви, издаване на документи за ползване на намаления по железниците и др.
През 1937 г. в България е създадено и първото държавно пътническо бюро с наименование "Балкан" към Министерството на транспорта и Взаимоспомагателната каса на железниците. В предмета на неговата дейност били включени: продажба на билети; организиране на посрещане и обслужване на чуждестранни туристи у нас; осъществяване на туристическа реклама за България; представителство на някои големи чуждестранни пътнически агенции. Бюро "Балкан" организира първото посещение на български туристи в западноевропейски страни. То съществува до 1947 г., като по време на войната дейността му е ограничена до продажбата на транспортни билети.
След Втората световна война държавата отделя внимание и средства за развитието на туризма, което създава условия и за разрастването на организаторската и посредническата дейност. Още през 1948 г. към Министерството на железниците, автомобилните и водните съобщения е създадено специализирано държавно стопанско предприятие (СП) "Балкантурист". То поема активите и пасивите на бюро "Балкан" и започва да осъществява комплексна организаторска, посредническа и експлоатационна дейност в областта на международния и вътрешния стопански туризъм. През 1953 г. СП "Балкантурист" преминава на подчинение към Министерството на вътрешната търговия, а през 1963 г. е разделено на три относително самостоятелни и по-тясно специализирани туристически предприятия:
ДСП "Балкантурист" – за осъществяване на дейност по привличане и организиране обслужването на чуждестранни туристи в страната.
ДСП "Турист" – за стопанисване на специализирана материална база и туристически съоръжения.
ДСП "Родина" – за организиране на пътувания за български граждани в страната и чужбина.
Така за пръв път у нас организаторската и посредническата дейност в туризма се отделя от експлоатационната и се разграничава за вътрешния и международния туризъм. Освен това основните държавни пътнически агенции стават две – посрещаща и изпращаща, с клонове в по-големите градове на страната.
В края на 60-те и началото на 70-те години започва процес на централизация и монополизация на туристическата дейност от страна на държавата. През 1969 г. от сливането на ДСП "Балкантурист" и "Родина" се образува Държавното стопанско обединение (ДСО) "Балкантурист" със задача да: организира пътувания на български граждани в страната и чужбина; привлича и обслужва чуждестранни туристи; експлоатира собствен туристически автопарк; извършва проучвания на туристическия пазар и туристическа реклама за България в чужбина. През 1971 г. ДСО "Балкантурист" се обединява с ДСП "Турист" като се превръща в единствен институционален монополист в областта на туризма у нас.
След 1973 г. се наблюдава процес на разграничаване на организаторската и посредническата дейност в туризма. Той започва със създаването на Външнотуристическото предприятие (ВТП) "Балкантурист" към преобразувания Комитет за отдих и туризъм (КОТ), което изпълнява функциите на водеща пътническа агенция в областта на международния туризъм. Освен него в системата на КОТ аналогични задачи изпълняват и звената "Пътувания и мероприятия" към тогавашните Държавни стопански (или туристически) комплекси "Балкантурист" във всички окръжни градове и София. Следва преобразуването на ВТП в Главна дирекция "Балкантурист" през 1977 г. и създаването на Външнотърговската организация (ВТО) "Балкантурист" през 1982 г. Последната мащабна реорганизация в системата на туризма преди 1990 г. у нас е извършена през 1988 г. Тогава ВТО "Балкантурист" е закрито и функциите му се поемат от учреденото Външно-търговско дружество (ВТД) "Балкантурист".
В процеса на развитие на организаторската и посредническата дейност в туризма у нас преди 1990 г. освен водещата държавна стопанска организация се създават и функционират редица други предприятия и звена. Те имат по-ограничен предметен и функционален обхват и по-специализиран профил на дейност, особено в по-ранния период от развитието на пътническите агенции. В последствие тяхната роля се увеличава, но остава подчинена в сравнение с тази на "Балкантурист". Разглежданите предприятия и звена могат да се групират в няколко направления в зависимост от ведомствената им подчиненост и функциите, които изпълняват в рамките на отделните институции.
Първата група включва тези, които са на непосредствено подчинение на държавния орган за управление на туризма. В нея могат да се включат, например: Центърът за международни прояви; СО "Централна резервация на туристически услуги"; агенция "Интербалкан към ТК "Интерхотели".
Втората група включва тясно специализирани и ведомствено подчинени (предимно на обществени организации) пътнически агенции като: Бюро за младежки туризъм "Орбита"; Туристическа агенция "Шипка"; Бюро за туризъм "Пирин" и Междукооперативно предприятие "Кооптурист".
Третата група включва звената извън системата на стопанския туризъм, типичен представител, на които в периода до 1990 г. е Туристическа агенция "Зенит".
По своеобразен начин и като изключение на българската практика се развива пътническата агенция "Balkanholidays" (Балканхолидейс). Тя е създадена през 1966 г. като смесено англо-българско търговско дружество с ограничена отговорност и със седалище в Лондон. През 1972 г. българската страна изкупува акциите на английския си партньор и се установява като единствен негов собственик. Постепенно през последните две десетилетия по подобие на "Балканходидейс" бяха създадени и други задгранични дружества със същата търговска марка. До преди 1990 г. те функционираха в структурата на "Балкантурист", но след това се отделиха като самостоятелно дружество. Понастоящем те са в състава на холдинговата организация "Балканхолидейс Интернейшънъл", която към 1995 г. има 16 съставни търговски дружества в различни страни на Европа, САЩ и Близкия изток.
В развитието на организаторската и посредническата дейност и нейните институционални форми се открояват редица особености и тенденции, които биха могли да се обобщят в следните по-важни направления:
Първо, утвърждаване на две основни направления в развитието на организационните форми и структури на организаторската и посредническата дейност – едната – в системата на стопанския туризъм, а другата – извън него. За предприятията от първата група са характерни: широк и многостранен профил; силна степен на централизация и концентрация на дейност; подчертани икономически функции; пряка подчиненост на стопанските държавни институции и доминираща роля в развитието на международния туризъм. Пътническите агенции от втората група имат ограничен обхват и специализиран профил на дейност, подчертани идеологически и социални функции, слабо изразена роля в развитието на международния и вътрешния стопански туризъм.
Второ, установяване на институционален монопол в сферата на организаторската и посредническата дейност от страна на социалистическата държава главно в областта на международния туризъм. Причините за проявлението на тази тенденция се коренят в особена роля на международния туризъм в обществено-икономическото развитие на страната в условията на плановото централно регулирано стопанство. От една страна, на отрасъла се разчита като ефективен източник за реализация на валута, а от друга страна, се търсят възможностите на държавната власт да ограничава идеологическото влияние на пътуванията на българските граждани в чужбина. Държавния монопол при реализацията на българския туристически продукт в чужбина е свързан с редица отрицателни последици за развитието на туризма у нас в периода до 1990 г. Той причини откъсването на създателите на туристическия продукт от международния пазар и разнопосоченост в интересите при осъществяване на взаимоотношенията им с посредника.
Трето, установяване на значителен дисбаланс между организаторската и посредническата дейност в туризма у нас в полза на втората. Тази тенденция има подчертана национална специфика. По правило в световната практика основно място и значение има организаторската дейност в туризма. У нас в пътническите агенции преобладаваше предлагането на посреднически услуги. С малки изключения (например Балканхолидейс) липсваха утвърдени и типични туроператори, особено в областта на международния туризъм. Дори монополистът "Балкантурист" функционираше главно като посредник (90-95% от приходите му се формираха като комисионни възнаграждения от реализация на посреднически услуги, предимно кореспондентски – за туристи, изпращани от чуждестранни туроператори). С разглежданата тенденция са свързани пряко и косвено още две особености в развитието на организаторската и посредническата дейност в туризма у нас до края на 80-те години. Първата се отнася до липсата на филиали и представителства на пътническите агенции както в чужбина, така и в страната (като изключение могат да се отбележат някои малки предприятия извън системата на стопанския туризъм – например БМТ "Орбита"). Втората особеност е свързана с установяване монопола на чуждестранните туроператори в областта на международния активен туризъм. За туристо-обмена с бившите социалистически страни тази особеност може да бъде модифицирана по отношение мястото на страната ни в международното социалистическо разделение на труда. България беше своеобразна почивна база на страните от СИВ.
Четвърто, липса на ясно разграничена и икономически обособена организационна форма (пътническа агенция), особено до началото на 80-те години. Централизацията и монополизацията на туристическата дейност не позволяваше утвърждаването на реална икономическа самостоятелност на организационно-структурните единици. Едва в началото на 80-те започна формирането на "Балкантурист" като типична пътническа агенция. Силно ограничени обаче бяха функциите и стопанската самостоятелност на различните звена за организаторска и посредническа дейност в териториалните туристически комплекси. Там те действаха като дирекции, отдели или специализирани поделения (бюра за комплексни туристически услуги).
Пето, бавно и мъчително формиране на структурите и организационните форми на посредниците на туристическия пазар у нас. Основната характеристика на тези структури беше тяхната слабост. Това засягаше преди всичко организаторската и посредническата дейност в областта на стопанския туризъм, в рамките на която се наблюдаваха чести реорганизации и промени в организационно, кадрово и структурно отношение.
Причините за формирането на представените характеристики, тенденции и особености в развитието на организаторската и посредническата дейност у нас преди 1990 г. са обективно обусловени от характера на обществено-икономическата система и ролята на туризма в процеса на нейното функциониране. Те могат да се определят както следва:

• утвърждаване на туризма като приоритетно направление в държавната политика – както в икономически, така и в идеологически аспект;
• изключително високи темпове в развитието на стопанския туризъм у нас и то в рамките на сравнително кратък исторически период;
• преимуществено развитие на организирания масов рекреативен туризъм, което не само предполагаше, но и изискваше държавна намеса в управлението му;
• преобладаващ относителен дял на приемащия туризъм, което предопредели посредническата дейност в туризма у нас като преобладаваща.